0

Огледалното писане – проблем ли е ?

Дисграфията се смята за нормален етап от развитието на детето, но се случва да е израз на невроза. Родителите могат да помогнат на малкия ученик с подходящи упражнения.

Случва се 5-6-годишни деца да пишат буквите и цифрите огледално. Родители, не бързайте да поставяте сами диагнозата дисграфия. Според психолозите огледалното писане най-често е естествен етап от развитието на подрастващите. То обикновено е следствие на кратките, напрегнати училищни срокове за усвояване на писането. И лошият почерк, и грешките – пропуснати, недописани или огледални букви, са по-скоро резултат на неправилно обучение, отколкото на патология.

Писането е доста сложен процес на двигателна и зрителна координация. Доказано е, че в началото децата могат да пишат непрекъснато само 3 минути. След това започват да се изморяват. И вместо да укорявате детето, че добре е написало първите букви, а след това не се е постарало, по-добре е да се заемете да му помогнете. Научете го първо да чертае по-дълги успоредни линии, да рисува по-големи кръгове и овали. Едва след това може да го накарате да съкращава линиите и да намалява кръговете. Тренирайте го да фиксира добре реда и неговата среда, както и лявата и дясната, горната и долната част на листа. Добре е по-продължително да се използват специалните тетрадки по писане с пунктирани букви и числа.

Ако и след II-III клас обаче ученикът продължава да пише огледално, може да се допусне, че проблемът е свързан с нервната система или с други болести. Но диагнозата може да бъде установена само от лекар, а не от логопед, учител или училищен психолог. А родителите могат да помогнат на децата си, като приложат метода за изучаването на чужд език. На отделни картончета напишете буквите или думите, които малчуганът най-често е писал неправилно или огледално, с маркер подчертайте грешките. На гърба на картончетата ги напишете правилно. Всеки ден детето трябва да работи с три картончета, три пъти да произнесе думата с точна артикулация и три пъти да напише буквата или думата правилно. Отработените картончета поставяйте в кутия с надпис “Пиша правилно!”. Методът може да ви се струва механичен, но опитът показва, че е ефективен.

0

Фигурки за изрязване и апликация

С тези коледни фигурки се случват чудеса!

Освен за подобряване на фината  моторика, те са идеално средство и за развитие на количествените представи!

Запазете, принтирайте, изрежете и се забавлявайте 🙂

 

0

Опознаване на детето с аутизъм

Днес си припомних една много интересна книга – “Децата аутисти” на Джонатан Леви.

В нея се представя една невероятна система за работа с деца аутисти, от която всички можем да си направим много важни изводи.

Системата се нарича “Son-rise”  и представлява 5- дневен целодневен терапевтичен  курс в приспособен за тази цел комплекс. В работата се включват както семейни терапевти, които обучават родителите на полезни техники, така и родителите самостоятелно.

Опирайки се на познанията от тази книга, ви представям три важни компонента, които са неразделна част от това да разберем детето с аутизъм и нашето собствено отношение малко по-добре.

 

  1. Нещата, които детето прави, но не бихте искали да прави, както и начина , по който реагирате на тях. В графата „Оценка” дайте оценка на това колко шумна /силна/голяма по степен е била реакцията.
Поведение на детето Моята външна реакция Оценка
Удря сестра си Грабнах го и казах „Не!!!” 7

 

  1. Нещата, които детето прави и бихте искали да прави по-често.
Поведение на детето Моята външна реакция Оценка
Играе си кротко с кучето Понякога се усмихвам 2

 

  1. Таблица за зрителният контакт. Детето се наблюдава в продължение на 5 минути, като следите зрителният контакт и отбелязвате броят на погледите „очи в очи”.
Дата Кой играе с детето? Погледи

 

Резултати :

0-5 Проблемът е сериозен и изисква сериозна работа със специалисти и у дома.
6-10 Наистина трябва да се захванете с този проблем .
11-15 Не е зле. Но все още това е приоритет над останалите умения.
15-20 Това означава , че детето поглежда другия в очите 3-4 пъти в минута. Добре е , но не достатъчно.
21-30 Това е добър зрителен контакт. Но дори и този резултат може да се подобри.
31 + Прави сте, зрителният контакт е чудесен!

 

 

След като попълните табличките и разясните сами за себе си настоящото положение, предприемете най-подходящите действия.

Реагирайте максимално адекватно на всяко действие на детето си. Помнете- то цели да предизвика дадена реакция у вас, която му е смешна или разпознава като единствена.Търси вашето внимание. Покажете му, че може да предизвика положителни емоции и реакции чрез действията, които одобрявате.

Следете напредъкът на детето, следете зрителният му контакт и се старайте да използвате различни методи, дори да импровизирате в името на това то да опознае света и правилата в него, да се превърне в пълноценен човек със собствено мнение, способности и интереси.

Таблицата в прегледен вид можете да изтеглите оттук:

Таблица “Нека се опознаем”

 

 

0

Как да се грижим за гласовете си в студените месеци?

Voice-prompt

 

 

 

1. Пийте много вода
Гласните връзки функционират най-добре тогава, когато тяхната повърхност е влажна. Тоест, за да е гъвкав гласът, се нуждае oт хидратaция. Когато тялото е добре хидратирано, то се справя и по-добре с изчистването на микробите, които причиняват настинки. Пийте поне 6-8 чаши вода на ден.

Друг бърз начин за хидратиране на гласните гънки, са парните инхалации. Ако не разполагате с овлажнител за въздух, можете просто да загреете вода на котлона и да вдишвате парата в продължение на 5– 10минути. Това изключително помага.

2. Спете повече
Сънят е най-важното време за възстановяване и почивка на гласа. Получаването на достатъчно сън е от съществено значение за качеството на пеенето ви. При хроничното недоспиване гласните връзки се подуват, отичат, а гласът звучи изтощен и пресипнал.

3. Дишайте през носа в мразовитите дни
Дишането през носа дава възможност на въздуха да се затопли и овлажни преди да достигне до ларинкса и белите дробове, докато дишането на студен въздух през устата би изсушило лигавицата на вокалния тракт. Както се досещате, пеенето със сухи гласни връзки би затруднило пеенето с лекота, би довело до напрежение и умора, така, че опитайте да дишате през носа, колкото може по-често и носете шал.

4. Хранете се разумно
Доброто хранене дава на тялото ви това, което е необходимо да се бори с инфекции и да се чувства енергично и здраво. Солта, алкохолът, газираните напитки и кофеинът е добре да се избягват, защото дехидратират организма и гласните връзки. Млечните продукти причиняват отделяне на екстра секрет (хрипове) , което затруднява пъргавото функциониране на гласа, затова не се препоръчва консумацията им в дните, когато ще пеете. Пържената храна и рафинираната захар могат да предизвикат киселинен рефлукс (когато стомашните киселини се върнат нагоре по хранопровода, изгарят гърлото и тъканите на ларинкса). Хапвайте не по-късно от два часа преди пеене.

5. Пийте топли напитки
Нищо не е по-приятно в студен ден от чаша топъл билков чай, който ще ви помогне да се сгреете. Освен страхотен за цялото тяло, билковият чай помага гласните връзки да са хидратирани, гъвкави и подвижни.

6. Купонясвайте разумно
Стойте настрана от високоговорители и не крещете! Често, когато музиката е силна в клуба, може да се изкушите да се надвиквате или надпявате с нея. Не си струва  преумората на гласа, която ще си докарате. Забавлявайте се с едно наум.

7. Лекарства
Повечето капки за отпушване на нос имат изсушаващ ефект върху лигавицата на носа и гърлото. Както вече знаете, едно от най-важните неща за гласа е да бъде хидратиран. Затова потърсете в аптеката разтвор, заместител на капки, които не изсушават.

8. Не пушете и избягвайте места с цигарен дим
Вредата от цигарите е пословична. Когато пушим, на практика изпичаме бавно гласните си връзки. Цигареният дим дразни вокалните мембранни пътища, това кара мозъка да произвежда повече секрет, ние искаме да чистим гърлото си по-често и това води до допълнително дразнене.

Пушенето на цигари може да доведе до образуване на полипи, възли и други много по-сериозни и необратими вреди. Колкото повече пушим, толкова повече губим пъргавина, гъвкавост и височина на гласа.

Нашият глас е най-деликатният инструмент на планетата, който няма подмяна, затова е необходимо да се грижим много добре за него, ако искаме да ни служи дълго във времето.

 

6a00e0097e4e6888330167653a201c970b-800wi

0

Същност на речевото общуване.

Главното в процеса на комуникация като компонент в процеса на междуличностното общуване е, че хората обменят помежду си определена информация под формата на различни идеи, настроения, планове, установки, интереси и пр. по повод на съвместната им дейност и създадените помежду им взаимоотношения. Така те споделят и обогатяват личния си опит. Индивидът, който предава на своя партньор в процеса на междуличностното общуване някаква информация е прието да се нарича комуникатор (адресант), а този, който я приема и интерпретира – реципиент (адресат).
По-горе бе посочено, че при анализа на междуличностното общуване в понятието “комуникация” не трябва да се разбира само технологичния му смисъл като “обмен на информация”, “свързване”, “съобщение” или “установяване на връзка между различни елементи”. То не трябва да се разбира само като механично предаване и приемане на определена информация, въпреки че обмена на информация, е най-типично за него. Защото комуникативният акт предполага поне двама партньори, които се обединяват около обменяната помежду им информация и така изграждат информационно пространство в рамките, на което се извършват някакви промени и се формират определени взаимоотношения.
Н. Казаринова (2001, с.44), обобщавайки различните разбирания за междуличностната комуникация я определя като:
• Процес на преработка и предаване на информацията между партньорите в процеса на общуване;
• Ситуации, в които един човек извършва нещо за друг, а другия в отговор също извършва нещо;
• Взаимодействие, опосредствано от символи;
• Процес на преднамерен или случаен обмен на съобщения между двама или повече партньори;
• Взаимодействие между между неголям брой комуниикатори, които имат възможност да се виждат, чуват, докосват един друг и лесно да осъществяват обратна връзка помежду си.
Съдържателният анализ на тези схващания разкрива, че в процеса на междуличностното общуване като комуникация акцентите се поставят на: обменяната информация, на процеса на нейния обмен и интерпретация, на средствата използвани при обмена и на обратната връзка между участниците в този процес.
Обменът на информацията се извършва чрез определени знакови системи, най-важна от които е езикът. Една от основните му особености е неговата семиотичност (знаковост). Той е средство за съществуване, предаване и усвояване на натрупания социален опит. Определя се като знакова система поради това, че неговите единици стават факт за човешкото съзнание благодарение на различните видове усещания, са значими за междуличностното общуване не заради физическите си качества, а затова, че за хората, които го ползват имат някакъв смисъл.
Езиковият знак има два елемента – означаващ (поредица от звукове) и означаем (значението). Той замества някакъв обект от извънезиковата реалност и носи информация за него. Служи за съхраняване, предаване и получаване на информация за обозначаваните с него обекти. Знакът носи информация не сам за себе си, а за тези, които го използват. Главно чрез него хората осъществяват информационните процеси – кодиране, пренасяне и декодиране. Необходимото условие за обмен на информация е между тях да има еднакви или сходни кодиращи и декодиращи системи, система за пренасяне на знаците и усвоен опит за тяхната интерпретация. Понякога обменяните сигнали не могат да се тълкуват еднозначно и имат свои подтекст в зависимост от особеностите на конкретната ситуация на взаимодействие и на субектите, които участват в тях.
С изключение на звуковете всички останали единици на езика са знаци. Като такива те притежават различна степен на сложност. Най-елементарен знак е морфемата. Думата е по-сложен знак и служи като заместител на някакъв обект или признак на извънезиковата действителност. Изречението замества това отношение в реалния свят, при което се осъщестява приписването на признаци на обектите. Текстът е най-сложният езиков знак, защото с него се замества някакво цялостно събитие и съдържа останалите езикови единици, които са организирани чрез различни съчетания и комбинации в единна модалност.
В зависимост от отношението си към обозначавания обект знаците се делят на индекси, икони и символи. Индексите служат за оказване на предмета, като помежду им може да съществува причино-следствена връзка, но такава е възможно и да не съществува. Примери за индекси в езика са някои местоимения: лични (той, тя, то), показателни (това, онова, този, онзи), определителният член, местоименни наречия (тогава, сега, тук, там) и пр. Иконически са тези знаци, при които между знака и обекта съществуват отношения на сходство или аналогия. Такива знаци са фотосите, макетите, скиците, картините и др. Символите са условни, произволни, договорени знаци за обозначаване на определени обекти и свързани с тях признаци и отношения. Връзката между символа и обозначавания с него обект не произтича от особеностите на последния. В зависимост от произхода си знаците са естествени и изкуствени. Езиковите знаци са договорени, изкуствени и конвенционални. Естествените знаци изразяват определени признаци или симптоми: зачервяване, ускорено дишане, тремор, присвиване като сигнал за болка в областта на корема и пр.
Междуличностната комуникация е обмен на информация чрез определени знаци и символи, но във всекидневието се водят и твърде много на пръв поглед безсъдържателни и безсмислени диалози наричани фатически. Те представляват обичаен обмен на реплики, съдържанието, на които по асоциация са свързани помежду си – за времето, за общи познати, за модата, за куртурни или спортни мероприятия. Чрез тях по принцип не се обменя съществена или дори неизвестна информация. В тези разговори обаче по-важното е, че партньорите си дават комуникативен знак дали са готови в момента да установят съдържателен контакт и да намерят общ смисъл на диалога. Ако са готови те предават и приемат помежду си съществена информация и комуникацията се осъществява, а ако не установят помежду си взаиморазбирателство, те се разделят бързо и без да си причиняват неприятни преживявания. Например, липсата на отговор на поздрава при срещата между двама колеги, също е обмен на информация, въпреки че на практика не се е осъществил реален диалог. Следователно, специфичното в процеса на междуличностната комуникация е, че наред с обмена на информация се извършва и обмен на отношения между участващите в нея субекти. Важен елемент на комуникацията в междуличностното общуване е и обратната връзка между партньорите в този процес. Понякога тя се затруднява от т. нар комуникативни бариери. Тези бариери най-често възникват от различната интерпретация на ситуацията на междуличностно общуване, която се предизвиква от социални, субкултурни, професионални, образователни, полови, интелектуални и възрастови причини.
В зависимост от формата на осъществяване на комуникацията в процеса на междуличностното взаимодейсвие тя се дели на – речева и неречева. С познавателната си стойност предизвиква интерес сравнителнителния анализ, който прави на речевата и неречевата комуникация Н. Казаринова (2001, с.69).

Неречева комуникация
Обменят се съобщения за това, което става ” тук и сега “, в рамките на конкретна ситуация, между хора, които взаимодействат помежду си непосредствено.
Неречевите съобщения трудно могат да се разложат на отделни единици; тяхното ядро се изгражда от най – различни движения на тялото, лицето, гласа, пространствените премествания и т.н.
Неречевото поведение е спонтанно, непроизволните движения преобладават над произволните, неосъзнаваните над осъзнаваните.
Неречевия език хората по правило, успешно усвояват сами по пътя на наблюдението, копирането, подражаването. Речева комуникация
Обменят се съобщения, които могат да се осъществят и без участието на комуникатора (например във вид на преразказ или на написан текст ) и носят информация за липсващи предмети или явления.
Съставните елементи на речевото съобщение ( букми, думи, изречения, фрази ) ясно са отделени един от друг и тяхното съотношение се подчинява на определени правила.
Речевите изказвания в значителна степен са осъзнати, те лесно могат да бъдат анализирани, оценени, разбрани, проконтролирани.
Децата се учат да говорят специално, семейството и обществото отделят затова достатъчно много време и сили.
Всеки от езиците, които се използват в междуличностното общуване представлява определена система от знаци и символи (езиците на различните народи, диалектите и жаргоните в тях, различните шифри, езика на глухонемите, азбуката на Морз и др.). Най-честата реализация на езика обаче се извършва чрез речта. Последната не е нищо друго, освен използването му в процеса на комуникацията между отделните човешки индивиди. (В рамките на изключението има случаи, когато обект на общуване могат да бъдат въображаеми личности, животни или предмети от заобикалящата индивида предметна среда.) Защото речта е явление, което е типично само за тях. Оказва се също така, че тя е най-голям дразнител за хората. Известно е, че физическата болка е по-поносима в сравнение, с душевната болка предизвикана от “лоша” дума на близък човек. “Човешките думи са способни да разрушат това, което е изработила ” първата сигнална система”, – създадените от висшата нервна дейност условнорефлекторни връзки и дори вродените, наследствени безусловни рефлекси. Те като буря могат да проникнат в, струващите ни се, за надеждни физиологични функции на организма” (Б. Поршнев 1979, с.142-143). От написаното е ясно, че речевата комуникация е основен и присъщ само за хората начин за осъществяване на междуличностно общуване. В процеса на непосредствената речева комуникация обаче важна роля изпълнява обратната връзка между взаимодействащите си партньори. Значението на последната е толкова голямо и самостойно, че има статут на самостоятелен вид комуникация наречен неречева комуникация. Дори нещо повече, психолозите твърдят, че при противоречие между между отразяваната в съзнанието на хората речева и неречева информация по-обективна е информацията, която се възприема чрез зрителния анализатор. Защото хората чрез речта си изразяват своите мисли и чувства, но също така благодарение на нея те могат и лесно да ги прикриват, докато несловестните индикатори на човешката душевност се поддават по-трудно на самоконтрол и затова са по-надеждни при разкриването на особеностите на взаимодействащите си субекти. Когато, партньорите в процеса на междуличностното общуване, не се доверяват един на друг, анлизирайки неречевите средства за взаимодействие, те се опитват да си изяснят дали са искрени в своето поведение и в какво емоционално състояние се намират. Така неречевата комуникация се оказва важно допълнение на речевата комуникация и двете заедно изграждат процеса на междуличностното общуване.
Анализът на структурата на речевата комуникация на психологическо и социалнопсихологическо ниво включва следните компоненти:
• Комуникативна нагласа, готовност или намерение. Изразява се, чрез необходимостта, стремежа или желанието на индивидите да осъществят комуникативния акт. От психологическа гледна във всеки комуникационен акт е по-важно не как се говори (форма) и какво се говори (значение), а защо и с каква цел се говори т.е. по-важен е личностния смисъл и мотива на разговора.
• Замисъл на комуникативния контакт. Това е първоначалната идея, която има комуникатора, за да осъществи връзката с реципиента. Информацията, която иска да му предаде или да получи, както и начина за осъществяването на този процес. В зависимост от времето предвидено за неговата реализация замисъла на комуникативния контакт може да бъде краткосрочен, спонтанен и дългосрочен, след обстоен анализ за неговата реализация. В зависимост от неговите цели той може да бъде познавателен (получаване или предаване на информация), емоционален (изясняване на взаимоотношения) и поведенчески (подбуждане или въздържане от действия).
• Възприемане и разбиране на съобщението. Състои се главно в отразяването, декодирането и интерпретацията на получаваната и предаваната информация. Зависи от степента на индивидуалните прилики и разлики на познавателния опит между взаимодействащите си партньори и обстоятелствата, в които се извършва това взаимодействие.
• Статусно-ролевите особености на участниците в комуникативния акт. Определят се от възрастта, пола, професията, културата, образованието и заеманото от тях положение в обществото. Обуславят очакванията и комуникативната им ориентация. Понякога те са определящ фактор за речевото поведение. Например: продавач-купувач, учител-ученик, консултант-клиент и пр. Проявяват се най-силно в обръщенията им един към друг.
• Стиловите подходи и характеристики на партньорите. Проявяват се в използваните стратегии и тактики в процеса на междуличностната комуникация. Те могат да бъдат: в зависимост от отношението към партньорите – “на равнопоставеност”, “на доминантност” и “на подчиненост”; в зависимост от личната активност – “прояви на заинтересованост” и “прояви на незаинтересованост” от разговора; “прояви на конкурентност” и “прояви на сътрудничество”, “прояви на лаконичност” и “прояви на обстоятелственост”; в зависимост от самооценката на личността – “прояви на увереност”, “прояви на неувереност” и “прояви на самоувереност”; в зависимост от тона на общуването – “приятелски”, “официален”, “снизходителен”, “ироничен” и т. н.
Най-често речевата комуникация в процеса на междуличностното, неофициално общуване се реализира под формата на разговор и беседа. Участниците в тях обикновено са няколко добре познати лица, които се намират близо един до друг. Правилата на техните взаимодействия са почти без ограничения и се определят интуитивно от самите тях в зависимост от създадените помежду им отношения. Обсъжданите теми могат неочаквано да бъдат променяни, а изказванията на говорещите прекъсвани неочаквано без да се спазва определен затова ред. Партньорите не се стремят задължително да стигнат до едно и също мнение. Те не налагат “цензора” в изказванията си и не спазват строго граматически правила при своя изказ. Речта им е ситуативна, накъсана и се придружава от много неречеви сигнали. Те са искренни и главната им цел е да обменят мнения и да разкрият своите чувства. Особеностите на всекидневната речева комуникация в междуличностното общуване са: емоционалност, непосредственост, емпатийност, деликатност, доминиране на личните мнения, активност, диалогичност, рефлексивност, персоналност на обръщенията, неподготвеност за речевия акт, импровизация, ситуативност, наличие на речеви грешки и паузи и др.
Речевият акт като елементарна единица на речевото общуване свързана с установяването на психичен контакт между участниците в него в зависимост от конкретната ситуация е волеви акт. Като такъв преминава през характерните за волята етапи – мотивационен (борба на мотивите), ориентационен (набелязване на план за действие) и изпълнителен.

0

Що е дислексия?

Все по-често хората ме питат какво е това “дислексия” .

Дислексията е неспособност за четене и разбиране на прочетеното. Объркват се някои букви с други, например „б“ с „д“ или „н“ с „п“. Понякога се разместват местата на буквите в думите или хората пишат така , както говорят. Дислексията не е вид интелектуална недостатъчност и дори понякога при наличието й се наблюдават феноменални способности в други направления.

Хората с дислексия не правят еднакви грешки. Те правят, обаче, еднакви по смисъл грешки, например:

  • Способност да четат дума на една страница, но на другата не могат да я разпознаят
  • Познават писмената форма на една дума, но не могат да я разпознаят в гласов вид.

И тъй като по-горе споменах за феноменални способности, ще ви споделя и мислите на едни от най-великите хора с дислексия 🙂

„Трябваше да се упражнявам върху това, как да задържам вниманието си. Така се научих да си представям какво чета, за да мога да го разбера.”
Tом Круз, актьор

„През цялото ми време в училище аз бях до голяма степен обезкуражен. Не е приятно да се чувстваш изцяло превъзхождан и да си най-отзад още при началото на състезанието.”
Уинстън Чърчил

„Погледите, втренчването, подигравките… Аз исках да покажа на всички, че мога да се справям по-добре и също така, че мога да чета.”
Маджик Джонсън, баскетболна легенда

“Никога не четях в училище. Имах ниски оценки по някои предмети и много добри и отлични по други. През втората седмица на 11 клас аз напуснах училище. Когато ходех на училище ми беше много трудно. Почти всичко, което трябваше да науча, аз го учех слушайки го. В моите рецензии винаги пишеше, че не оправдавам потенциала си.”
Шер

„Учителите ми казваха, че съм малоумен, баща ми казваше, че съм глупав и аз едва ли не реших, че съм кретен.”
Томас Едисон

„Аз израснах при учебна система, където цареше безпорядък и никой не разбираше нищо. На Антилските острови аз бях постоянно физически обиждан, защото телесното наказание беше позволено.”
Хари Белафонте

„Докато бях най-глупавото дете в класа никога не ми се е налагало да се опитвам и да бъда перфектен, така че винаги съм бил щастлив като писател, който се забавлява. Това е по-лесното място, откъдето можеш да започнеш.“
Стефан Канъл , писател и продуцент

„Децата се забавляваха с мен, защото бях чернокож, с голям нос и дислектик. Дори и като актьор ми отнема много време да проумея защо думите и буквите се разместват в съзнанието ми и излизат наяве различно.”
Дани Гловър, актьор

„Трудно изкарах училището. Чета много бавно, но обичам да намирам неща, които никой друг не е намирал – като динозавърско яйце, в което има ембрион. По света има 36, аз съм открил 35.“
Др. Джон Хорнер, палеонтолог

„Аз много бавно се справях с училището. Проблемът беше обучителното ми затруднение по времето когато нямаше къде да ти помогнат.”
Брук Дженер, олимпийски шампион

„Като дете бях наричан глупав и мързелив. На теста SAT имах 159 от 800 точки по математика. Моите родители нямаха и идея, че аз имам обучителни затруднения.”
Хенри Уинклер, актьор

Други ФЕНОМЕНАЛНИ дислектици са Моцарт, Д. Айзенхауер, Джон Ф. Кенеди, Робърт Кенеди, Алберт Айнщайн, Паул Ерлих, Нилс Бор, Чарлз Дарвин, Александър Бел, Леонардо да Винчи, Огюст Роден,Агата Кристи, Ханс Кристиян Андерсен, Уолт Дисни,  Упи Голдбърт, Грег Луганис,Джей Лено, Рокфелер …

Сами виждате, едно нарушение няма как да е причина или повод за провал!

Надвийте го 🙂